19 mar 2018, 10:51

Оставаме 

  Poesía
279 1 5

Небето ми разказа със апломб

една история невероятна.

Звезда, стаена горе в небосклон,

на малки диаманти се разпадна.

 

Покрило се безкрайното небе

с искрящи диаманти, оттогава

като с блестящи айсберги в море,

Небето скъпоценно засиява.

 

Една звезда отива си сама,

в милиони диаманти се взривява.

Съдбата нас превръща във звезда,

след всеки нещо хубаво остава!

© Данаил Таков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??