Оставете ме (Душа II)
I
Оставете ме!
Оставете ме да изгнивам сама!
Аз съм котка черна.
Аз съм просто Луна.
Оставете ме!
Оставете ме да прогнивам в тъга!
Почернявам.
По сърцето ми тъмни петна.
Оставете ме!
Оставете и мойта мъгла!
Нека скрие ме
и покрие душата в слана.
II
Оставете!
Оставете, ви казвам, това,
дет разяжда ме!
Мен и мойте дела.
Оставете ме!
Оставете ме в таз празнота!
Аз съм никъде.
Нека пропадам сега.
Оставете се!
Оставете излишни слова!
Аз съм никого.
Просто провал.
III
Оставете!
Оставете, ви казвам!
Не знам
'що опитвате... Мъчите вам...
Оставете ме!
Нека умра!
Не видяхте ли
туй, че е мойта съдба?!
Оставете се!
Моля ви!
Спрях да се моля,
лъч ни един не видях.
IV
1. Оставете ме! 3. Оставете ме!
Нося вина! Тук! Във калта!
Аз прераждам се Пак прераждам се.
все в пепелта. Пак в пепелта.
2. Оставете ме! Моля! 4. Оставете!
Отровна съм аз! Не носете тегло непосилно!
И отровната воля Аз желая Смъртта
не желая за вас. и я търся усилно.
V
Оставете!
Оставете разпада във мен!
Той довършва ме,
ден подир ден.
Оставете ме!
Оставете ме да се сривам!
Не мога!
Не издържам повече да се прикривам.
Оставете!
Моля ви!
Не мога!
Да се боря?
... аз със всеки ден умирам...
© Северина Даниелова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
ох, не знам дали има смисъл да продължавам целият този шум за нищо. Не съм искала да предизвиквам такива бури и това ще е последният коментар, който ще напиша тук. Само и единствено, защото се засегна темата за ван Гог /а той ми е слабо място/. Не съм го цитирала на английски, за да си придам тежест. Не съм променила езикът, за да се запази пълното му значение /смятам, че при превод се губи част от смислите, които думите носят/. ван Гог е прекарал известно време в Лондон по работа, където се влюбва в дъщерята на своята хазяйка. В писмата към брат си той често вмята фрази, както на френски /с което съм напълно съгласна/, така и на английски. В случая „sorrow is better than happiness“ е към един негов ескиз. Колкото до гуляите, не всеки художник /отново предлагам Винсент за пример/ е човек на пиянството и забавлението, а и пиянството не е много точен пример за забава, а по скоро обратното... Но това отново е моето мнение, може и да греша, а може и да не... -С
-
Уважаваната администрация гълчи с пълно право за коментар към коментара, но да се обадя и аз.
Северина, цитираш Ван Гог. Мнението ми е, че цитирането му на английски език не придава допълнителна тежест на цитата, а точно обратното. Все едно ако притежавам албум за художника закупен в Тбилиси (примерно), да напиша "Неслучайно Винсент ван Гог казва მწუხარება სჯობია ბედნიერება". Не изключвам Ван Гог да е знаел английски (мотаел се е чат-пат по алъш-вериш в Лондон преди да открие четката), но най-вероятно оригиналът е на дъч или френски, а в случая мисля, че е най-удачно да споделиш мислите му на нашия език.
За липсата на друга отправна точка у художниците, освен тъгата - също ми изглежда леко пресилено. Например в двора на Рубенсовата къща в Антверпен има 8 метрова тежка дъбова маса. Съвременник трудно може да си представи какви ежедневни ешмедемета, безобразия и гуляи помни тази отрудена мебел.
Чини ми се, че и Мисана би могъл да измисли и по-изискан комплимент без строяването на Бодлер, Рембо и Верлен в една редица с "Оставете ме (Душа II)". Нямало хляб в такъв стил. "Цветя на злото" на хляб се не пишат - абсент трябва.
Поздрави и хубави празници! -
Браво, Северина!
Подкрепям казаното от теб /на г-н Никифоров/. Звучи мъдро и вярно. Ти му казваш /в една най-учтива форма/ доста истини. Но каква е ползата да даваш нещо на някого, който няма как да го вземе. Затова е казано от древните даоси: "Можеш да даваш без да дадеш и да получаваш без да получиш." За най-голямо съжаление мисля, че случаят е именно такъв. -
Вижте, г-н Никифоров, само ще спомена, че живеем в страна - в която поне словото е свободно. Никога не съм ви карала на сила да четете коментарите под написаното от мен, или се лъжа?! Съжалявам, че имам страст към думите и ми харесва когато нещо е написано добре (независимо дали е коментар и т.н.) И само ще вметна, че никога не съм претендирала, че съм гениална. Чудех се дали напук на вас да не напиша някоя Илиада, но ще ви оставя само с това: радвайте се на чуждото щастие: щастието се множи, ще направи и вас щастлив; ако се опитвате да го рушите: и разрухата няма да ви остави непокътнат PLUR
-
...само не схващам, що обърнхте сайта на чат!? като толкова ви се рамишлява над "гениалните" ви писания - пишете си н лични бе, що трябва аз са ви чета глупостите...
-
Схванах всичко, Северина! Точно так стоят нещата. "Щастието се живее, мъката се изживява!", казваше един приятел /далеч от от сферата на Ван Гог/. И е така - никой не пише поезия в състояние на щастие. Грабва щастието и на крилете му политва.
Искам да кажа, че черните настроения са отлични възходящи течения за писане, но не трябва да се изливат, като "дъжд", в буквалния си черен вид. Радвам се, че това стихотворение ти е от старите. Сега си обяснявам всичко. Ти си набрала достатъчна височина и векторът ти сочи нагоре. Това имах предвид. Иначе стихотворението ти е хубаво и аз го оцених с максимална оценка. Но така е писано от много поети преди теб /например от т.нар. прокълнати поети: Пол Верлен, Шарл Бодлер, Жирар дьо Нервал, Артюр Рембо, Морис Ролина, Едгар Алан По и др./. В този стил вече "хляб" няма. От това се опитвам да те предпазя. При това с най-добро чувство.
Честити празници от мен: ММ -
Има, има, Северина! Храна за живот е
-
Мисана, това е старо стихотворение. Реших да го пусна, защото ми пасна на настроението. Имам си такива малки черни дупки понякога. Търпението съм го култивирала, макар че съм извънредно нетърпелива. Че всичко ще се нареди - то няма как иначе, всичко се подрежда така както трябва да е, аз съм смирена душа. Колкото до стихотворенията и водещият ме вектор, тук има нещо ПРЕДИ стихотворенията, което ми е дало НАЧАЛОТО. Поет не мога да се нарека, но художник - да. При художниците обаче НЯМА ДРУГА отправна точка (чувство), освен тъгата (меко казано). Не случайно Винсент ван Гог казва „sorrow is better than happiness“. Писането е различно от рисуването, но имат голямо общо пом/у си, а пом/у мен са едно и също нещо - казано по различен начин - като двете части на едно цяло. Сложно е да го обясня, трябват ми много думи. Искам да кажа, че когато съм щастлива - нямам мотив да рисувам (водещ вектор), а това за мен е почти същото като писането. Съвсем наскоро се научих, че може да се пише красиво и за светлите неща, за разлика от рисуването. Но и това ми се случва рядко. Ох, цял роман написах, но мисля че хвана цялата идея. -С
П.С.:Ава, изкуството е чистата вода, която извира от мрачните подземни етажи, надявам се да има нещо питейно в този стих (: -С -
Силно, мрачно, изстрадано... Има го и това! Да излиза, само тогава идва и чистата вода
-
"Веднъж се раждаме, умираме безкрайно!"
Какви са тези черни, декадентски,настроения, Северина...? Започваш да ми звучиш като някой от Прокълнатите поети. Някакви си жалки изпитчета не трябва да те довеждат до толкова мрак в душата /защото звучиш, сакаш наистина призоваваш смъртта/. Имай търпение. Всичко ще се нареди. И ще напишеш виртуозни стихотворения. Но трябва да коригираш водещия вектор!
Сърдечен поздрав!: Мисана
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Моля ви!
Не мога!
Да се боря?
... аз със всеки ден умирам..."
----------------------------------------------------------
Силно въздействаща и докосваща сърцето творба! Поздрави!
В нея е заложен вечно актуалният въпрос - Има ли смисъл и защо да съществувам? Отговорът винаги е ДА, но всеки сам, по свой си начин и по свои пътища, трябва да стигне до него, и да преодолее клопките на съдбата,но няма логично обяснение за това, защо тя за едни е родна майка,а за други е мащеха зла.
Винаги трябва да помним обаче, че много по-лесно е да умреш и много, много по-трудно да продължиш напред,никога не трябва да забравяме, животът е усилие, което винаги си струва, а страданието съществува, за да ни напомни,че щом ни боли, значи сме живи, и че само след дъжд блести мечтаната седемцветната дъга ...