Оставете ме (Душа II)

Коментари

• 

  Rimoza (Кръстина Тодорова)

  "Оставете!
  Моля ви!
  Не мога!
  Да се боря?
  ... аз със всеки ден умирам..."
  ----------------------------------------------------------
  Силно въздействаща и докосваща сърцето творба! Поздрави!
  
  В нея е заложен вечно актуалният въпрос - Има ли смисъл и защо да съществувам? Отговорът винаги е ДА, но всеки сам, по свой си начин и по свои пътища, трябва да стигне до него, и да преодолее клопките на съдбата,но няма логично обяснение за това, защо тя за едни е родна майка,а за други е мащеха зла.
  Винаги трябва да помним обаче, че много по-лесно е да умреш и много, много по-трудно да продължиш напред,никога не трябва да забравяме, животът е усилие, което винаги си струва, а страданието съществува, за да ни напомни,че щом ни боли, значи сме живи, и че само след дъжд блести мечтаната седемцветната дъга ...

  2014-05-02T18:27:23+03:00
• 

  selene727 (Северина Даниелова)

  ох, не знам дали има смисъл да продължавам целият този шум за нищо. Не съм искала да предизвиквам такива бури и това ще е последният коментар, който ще напиша тук. Само и единствено, защото се засегна темата за ван Гог /а той ми е слабо място/. Не съм го цитирала на английски, за да си придам тежест. Не съм променила езикът, за да се запази пълното му значение /смятам, че при превод се губи част от смислите, които думите носят/. ван Гог е прекарал известно време в Лондон по работа, където се влюбва в дъщерята на своята хазяйка. В писмата към брат си той често вмята фрази, както на френски /с което съм напълно съгласна/, така и на английски. В случая „sorrow is better than happiness“ е към един негов ескиз. Колкото до гуляите, не всеки художник /отново предлагам Винсент за пример/ е човек на пиянството и забавлението, а и пиянството не е много точен пример за забава, а по скоро обратното... Но това отново е моето мнение, може и да греша, а може и да не... -С

  2014-05-02T14:48:35+03:00
• 

  Damaskin (Константин Костов)

  Уважаваната администрация гълчи с пълно право за коментар към коментара, но да се обадя и аз.
  Северина, цитираш Ван Гог. Мнението ми е, че цитирането му на английски език не придава допълнителна тежест на цитата, а точно обратното. Все едно ако притежавам албум за художника закупен в Тбилиси (примерно), да напиша "Неслучайно Винсент ван Гог казва მწუხარება სჯობია ბედნიერება". Не изключвам Ван Гог да е знаел английски (мотаел се е чат-пат по алъш-вериш в Лондон преди да открие четката), но най-вероятно оригиналът е на дъч или френски, а в случая мисля, че е най-удачно да споделиш мислите му на нашия език.
  За липсата на друга отправна точка у художниците, освен тъгата - също ми изглежда леко пресилено. Например в двора на Рубенсовата къща в Антверпен има 8 метрова тежка дъбова маса. Съвременник трудно може да си представи какви ежедневни ешмедемета, безобразия и гуляи помни тази отрудена мебел.
  Чини ми се, че и Мисана би могъл да измисли и по-изискан комплимент без строяването на Бодлер, Рембо и Верлен в една редица с "Оставете ме (Душа II)". Нямало хляб в такъв стил. "Цветя на злото" на хляб се не пишат - абсент трябва.
  Поздрави и хубави празници!

  2014-05-02T09:55:20+03:00
• 

  vega666 (Младен Мисана)

  Браво, Северина!
  Подкрепям казаното от теб /на г-н Никифоров/. Звучи мъдро и вярно. Ти му казваш /в една най-учтива форма/ доста истини. Но каква е ползата да даваш нещо на някого, който няма как да го вземе. Затова е казано от древните даоси: "Можеш да даваш без да дадеш и да получаваш без да получиш." За най-голямо съжаление мисля, че случаят е именно такъв.

  2014-05-02T02:10:13+03:00
• 

  selene727 (Северина Даниелова)

  Вижте, г-н Никифоров, само ще спомена, че живеем в страна - в която поне словото е свободно. Никога не съм ви карала на сила да четете коментарите под написаното от мен, или се лъжа?! Съжалявам, че имам страст към думите и ми харесва когато нещо е написано добре (независимо дали е коментар и т.н.) И само ще вметна, че никога не съм претендирала, че съм гениална. Чудех се дали напук на вас да не напиша някоя Илиада, но ще ви оставя само с това: радвайте се на чуждото щастие: щастието се множи, ще направи и вас щастлив; ако се опитвате да го рушите: и разрухата няма да ви остави непокътнат PLUR

  2014-05-01T21:33:20+03:00