Остави...
Остави ме
болката
да отболи...
Не рови дълбоко!
Знаеш ли -
споменът горчи.
Забрави!
Забрави
за
самодивските коси,
недокоснатите
устни,
натъжените очи...
Замълчи...
думите ти са олово,
замълчи!
През сълзи те гледам,
но дали
това си ти...
Ще блести.
И последната
сълза
ще заблести,
без да знае,
че последния си
път
върви.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мая Санд Все права защищены