13 окт. 2018 г., 09:39

Остави ме 

  Поэзия
975 1 1

Остави ме така сама,

с цвете в ръка.

А цигарята догаря в нощта,

сам сама.

Чакам ти да пишеш някой ред.

Но уви...ти не идваш.

Телефонът, във вечна тишина 

замлъкнал.

Нито вопъл, нито стон.

А аз по улиците пусти вървя.

Търся теб...

Теб да зърна пред моята врата.

Макар за кратка среща

Среща по-красива от нощта.

Остави ме така сама,

по-пуста и от нощта...

 

Кали Петкова

12.10.18

© Кали Все права защищены

Ще се радвам ако на някого му хареса моето произведене, да драсне някой коментар или поне да го хареса! 

Благодаря! 😊

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Щом си казала: да драснем
    Аз съм първи - Петър
    Първо - текстът ти е далеч от поезията.
    Много е объркано, уж нощта е нежна, пък е пуста, уж обикаляш да го търсиш по улиците, пък той да е пред твоята врата...
    Ако искаш се сърди, прочетох как отговори преди малко на Пепи, а тя не те е коментирала, за да те уязви. Систематизирай си мислите, трябва да знаеш какво искаш да кажеш и как то да повлияе на читателите. Средствата си избираш ти. Но - грамотно.
    Ето - имаш вече "драснат" коментар
Предложения
: ??:??