13 oct 2018, 9:39
Остави ме
Остави ме така сама,
с цвете в ръка.
А цигарята догаря в нощта,
сам сама.
Чакам ти да пишеш някой ред.
Но уви...ти не идваш.
Телефонът, във вечна тишина
замлъкнал.
Нито вопъл, нито стон.
А аз по улиците пусти вървя.
Търся теб...
Теб да зърна пред моята врата.
Макар за кратка среща
Среща по-красива от нощта.
Остави ме така сама,
по-пуста и от нощта...
Кали Петкова
12.10.18
© Кали Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Аз съм първи - Петър
Първо - текстът ти е далеч от поезията.
Много е объркано, уж нощта е нежна, пък е пуста, уж обикаляш да го търсиш по улиците, пък той да е пред твоята врата...
Ако искаш се сърди, прочетох как отговори преди малко на Пепи, а тя не те е коментирала, за да те уязви. Систематизирай си мислите, трябва да знаеш какво искаш да кажеш и как то да повлияе на читателите. Средствата си избираш ти. Но - грамотно.
Ето - имаш вече "драснат" коментар