13.10.2018 г., 9:39 ч.
Остави ме
Остави ме така сама,
с цвете в ръка.
А цигарята догаря в нощта,
сам сама.
Чакам ти да пишеш някой ред.
Но уви...ти не идваш.
Телефонът, във вечна тишина
замлъкнал.
Нито вопъл, нито стон.
А аз по улиците пусти вървя.
Търся теб...
Теб да зърна пред моята врата.
Макар за кратка среща
Среща по-красива от нощта.
Остави ме така сама,
по-пуста и от нощта...
Кали Петкова
12.10.18
© Кали Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Аз съм първи - Петър
Първо - текстът ти е далеч от поезията.
Много е объркано, уж нощта е нежна, пък е пуста, уж обикаляш да го търсиш по улиците, пък той да е пред твоята врата...
Ако искаш се сърди, прочетох как отговори преди малко на Пепи, а тя не те е коментирала, за да те уязви. Систематизирай си мислите, трябва да знаеш какво искаш да кажеш и как то да повлияе на читателите. Средствата си избираш ти. Но - грамотно.
Ето - имаш вече "драснат" коментар