1088 (Кали) 1088 (Кали)
2 65
13.10.2018 г., 9:39

Остави ме

1.3K 1 1

Остави ме така сама,

с цвете в ръка.

А цигарята догаря в нощта,

сам сама.

Чакам ти да пишеш някой ред.

Но уви...ти не идваш.

Телефонът, във вечна тишина 

замлъкнал.

Нито вопъл, нито стон.

А аз по улиците пусти вървя.

Търся теб...

Теб да зърна пред моята врата.

Макар за кратка среща

Среща по-красива от нощта.

Остави ме така сама,

по-пуста и от нощта...

 

Кали Петкова

12.10.18

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кали Всички права запазени

Ще се радвам ако на някого му хареса моето произведене, да драсне някой коментар или поне да го хареса! 

Благодаря! 😊

Моля, оценете по съвест

Коментари

  • Петър1 (Петър Димитров)
    Петър1 (Петър Димитров)
    Щом си казала: да драснем
    Аз съм първи - Петър
    Първо - текстът ти е далеч от поезията.
    Много е объркано, уж нощта е нежна, пък е пуста, уж обикаляш да го търсиш по улиците, пък той да е пред твоята врата...
    Ако искаш се сърди, прочетох как отговори преди малко на Пепи, а тя не те е коментирала, за да те уязви. Систематизирай си мислите, трябва да знаеш какво искаш да кажеш и как то да повлияе на читателите. Средствата си избираш ти. Но - грамотно.
    Ето - имаш вече "драснат" коментар

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поезия 6.3K 4.9

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4K 5.0

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0