21 нояб. 2008 г., 07:23

Остави ме да плача

663 0 1
 

Остави ме да плача.
Като гарван от болка да грача.
Да ме дере всичко отвътре,
да ме боли!
Душата от ужас да пищи!

Остави ме да плача.
Към смъртта си бавно да крача.
Остави ме да плача сама.
Така искам да ме погълне нощта...

Остави ме да плача!
Не идвай!
Не се връщай!
Глава назад не извръщай.
Обърни се и си иди...
Не връщай обратно горчивите спомени!

Устните, нека крещят,
за това, че погуби така любовта.
Цялата същност, нека стене от мъка,
да страда безумно по нашата разлъка.

Остави ме да плача, остави...
Просто си иди.

Нека увехна от солени сълзи,
искам всичко в мен да се пресуши
и сърцето ми бавно да изгори.

Остави ме да плача сама...
И така накрая,
когато тялото закърви,
теб силно ще заболи.
Малко по малко ще изплачеш и ти
хилядите мои сълзи...

 

2006

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много силен стих, излязъл от дълбините на твоята ранена душа!
    Докосна ме толкова силно че разплака и моята дуща!
    Поздрави и прегръдки Ради!!!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...