Остави ме да плача
Остави ме да плача.
Като гарван от болка да грача.
Да ме дере всичко отвътре,
да ме боли!
Душата от ужас да пищи!
Остави ме да плача.
Към смъртта си бавно да крача.
Остави ме да плача сама.
Така искам да ме погълне нощта...
Остави ме да плача!
Не идвай!
Не се връщай!
Глава назад не извръщай.
Обърни се и си иди...
Не връщай обратно горчивите спомени!
Устните, нека крещят,
за това, че погуби така любовта.
Цялата същност, нека стене от мъка,
да страда безумно по нашата разлъка.
Остави ме да плача, остави...
Просто си иди.
Нека увехна от солени сълзи,
искам всичко в мен да се пресуши
и сърцето ми бавно да изгори.
Остави ме да плача сама...
И така накрая,
когато тялото закърви,
теб силно ще заболи.
Малко по малко ще изплачеш и ти
хилядите мои сълзи...
2006
© Радена All rights reserved.
