4 февр. 2025 г., 13:01

Остави ме далеч

473 0 0

Остави ме далеч, нека бъдеш загадка,

недокоснато утро, ненаписан стих.

Щом се вгледам отблизо, магията кратка

ще загуби блясъка, който ми вдъхна ти.

 

Не ме каниш във твоя свят от близост,

защото в нея тайните мълчат.

В далечината живее най-чистото,

а твърде близо — всичко избледнява.

 

Когато светят звездите високо,

те са далеч, но затуй са безкрай.

Щом ги докоснеш, угасват дълбоко —

загубват в нощта своя нежен сияй.

 

Затуй те моля, остани мечтание,

не казвай всичко, не ме доближавай.

В недостижимото живее обаяние,

а в познатото — само забрава.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Веселин Алексиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...