Остави ме далеч, нека бъдеш загадка,

недокоснато утро, ненаписан стих.

Щом се вгледам отблизо, магията кратка

ще загуби блясъка, който ми вдъхна ти.

Не ме каниш във твоя свят от близост,

защото в нея тайните мълчат.

В далечината живее най-чистото,

а твърде близо — всичко избледнява.

Когато светят звездите високо,

те са далеч, но затуй са безкрай.

Щом ги докоснеш, угасват дълбоко —

загубват в нощта своя нежен сияй.

Затуй те моля, остани мечтание,

не казвай всичко, не ме доближавай.

В недостижимото живее обаяние,

а в познатото — само забрава.