13 июл. 2021 г., 18:58

Остави ме на мира, мой стих

666 0 0

Остави ме на мира,

за кратко, мой Стих-

внезапен, по никое време.

Доколко си верен

или си фалшив,

другиго питай, не мене.

 

 

Даваш ми всичко -

цветове на дъга,

светулки във мрачно усое.

И тъжно-щастлива,

рисувам света,

ръката с молива е твоя.

 

Остави ме на пътя,

без вода и трохи,

без шепот на думи

и писък на сова.

Луната ще среже

пъпната връв,

на вечната нощ

от безкръвна утроба.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христина Комаревска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...