Остави ме на мира, мой стих

Остави ме на мира,

за кратко, мой Стих-

внезапен, по никое време.

Доколко си верен

или си фалшив,

другиго питай, не мене.

Даваш ми всичко -

цветове на дъга,

светулки във мрачно усое.

И тъжно-щастлива,

рисувам света,

ръката с молива е твоя.

Остави ме на пътя,

без вода и трохи,

без шепот на думи

и писък на сова.

Луната ще среже

пъпната връв,

на вечната нощ

от безкръвна утроба.