Остави ме на мира,Тъга!
Остави ме на мира, Тъга!
Няма ли вече да тръгваш?
Аз те поканих за час, или два,
а ти си стоиш тук и не мърдаш.
Остави ме и ти, Самота!
Някъде другаде тръгвай.
Ще залостя вратата сега!
И повече тук не се връщай!
Уморих се от всичко това!
Ако не искате, тогава аз тръгвам.
Ще се заметна със нова мечта
и шалче с надежда пак връзвам.
Ще вървя далеч през света,
всичко лошо по пътя ще хвърля.
И ще търся навред Любовта
моя спътница с мене да бъде!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Пламена Владимирова Все права защищены
