5 дек. 2021 г., 22:51

Оставям ви сърцето си 

  Поэзия
484 1 9

Оставям ви сърцето си на тръгване

към бури от нечакани обиди.

Сред парещите въглени пробили

крилата ми, мечтаещи за сбъдване.

 

Кажете всичко, що сте наумили –

съдбата със перце не гали никой.

Затуй преглъщам злост, вина и кикот,

дори да се разкъсат мойте жили.

 

Стъпете върху мен като в тревата,

но знайте, че със корени дълбоки

аз впил съм се, така че и жестоки

да бъдете, пониквам от земята!

© Данаил Таков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви за интересните и искрени коментари, Миночка, Скити, Доче, Вики, Наде! Поздрави!
  • Само така, Дани!
  • Въпреки всичко...Браво!
  • Тревата е картината на вечност
    обиди и измами надживяла.
    Видяла горе,долу,две и двеста.
    Напук и на инат, но оцеляла.

    Аплодисменти и от мен!
  • Пропито с болка... Но финалът е изпълнен с уверност! Да, има слънце!
    Хареса ми, Дани!
  • Дани, има и такива дни, но ти пожелавам от сърце, те да бъдат малко и настроението ти бързо, да се подобри!
  • Правилно сте доловили чувствата ми в това стихо, Миночка, щураче. Има и такива дни - на огорчение, разочарование и в същото време с полъх на устременост, въпреки всичко!!!
  • Странно, първия и последния стих.
  • Прозвуча ми тъжно и сякаш някаква обида е засегнала сърцето ти, а стихът е много хубав и си има здрави корени, лесно няма буря да го погуби!
Предложения
: ??:??