rumiana (Румяна )
136 1144
22 янв. 2011 г., 20:51

Остров "Надежда" 

  Поэзия » Другая
1221 0 19

Търся си място

някъде там

в пространството

разнищена

разпъната

гневна

излъгана

от нищото

което виждат очите ми

в чалгата

в порното

в раболепието

цъфнало навсякъде

в сляпата вяра

обездушила душите

в лекотата с която

казват-обичам те

в безсмислието

на смисъла

на който се кланят "звездите"

Останах без въздух

без мисли

мечти

идеали

в които да вярвам

задуших се

в пороя

наркотици

секс

простотия

Не дишам

убиват поредната жертва

статистики много

и много отрова...

Обаче

изглежда съм жива

защото сърцето намира

скрит път

който отвежда

до някакъв остров

самотен

наречен

НАДЕЖДА!

© Румяна Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Поздрави за хубавия текст Руми!
  • Истинно търсене и прекрасно намиране на Надеждата!
    Светло да ти е, Румяна!
  • познато усещане и състояние на душата...
    но има и надежда бяла, до края за ръката ни води
    и последна умира...
    прекрасен стих, Румяна...моите аплодисменти.
  • Лошото винаги ни уязвява, дори когато не го чувстваме на мига.Ако не ни боли в един свят на болка ,означава че нещо основно е сбъркано.И не вярвам че стиха е просто коментар на ,,новината,,.Поздрав!
  • Най-съкровения път към най-съкровения остров!
  • Този остров... всъщност е цял континент... по-голям от всички земни континенти взети заедно...
    Вярвай!!!
    Хареса ми много - и ми е близко!
    Поздравления, Румяна!

  • Хареса ми.
  • Благодаря на Борислав Ангелов,на Жарава-Веси,на адашката ми Руми,на Данчето Господинова,специално на Силвия и Великата Ники ,Таня и на Христо!Благодаря Ви приятели,надежда и вяра ще има винаги щом ви има и Вас!!!
  • красиво!!!
  • Поздрави за истината,и за таланта!
  • Права си, Руми. Съвремието ни безцеремонно и брутално иска да стъпче и
    последните останали душевни и морални ценности. Девалвацията е ужасяваща. Но понеже съм алергичен на тази тема ще спра дотук.
    А на теб ГОЛЯМО БЛАГОДАРЯ!
  • Благодаря на Васил Бориславов за прекрасната притча за свещичките,не я бях чувала,но тя е отражение и на моите мисли и чувства.Докато я има надеждата нищо не е окончателно загубено!Ще дойде ден когато всички ще горят с истински пламък!
  • Надежда , само че трябва да я хванеш на тясно за да започне да ти се оправдава... Странно , за какво ли е виновна ? Както и да е , ще гледам да доплувам до този остров , макар че морето ми се вижда малко бурно...
  • Привет!
    Нещо като реванш за прекрасното сихотворение което сте създали:
    Приказка за Надеждата.
    Четири свещички бавно догаряха в една стая…
    А наоколо беше толкова тихо, че ясно можеше да се чуе техният разговор.
    Първата каза:
    - Аз съм МИРЪТ!
    Но вече никой не се грижи да съхрани жив моя пламък. Усещам, че скоро ще угасна…
    И не след дълго пламъкът й постепенно намаля, намаля и…изгасна съвсем…
    Втората промълви:
    - Аз съм ВЯРАТА!
    Вече почти всички ме смятат за ненужна. Затова няма никакъв смисъл да горя повече…
    И когато тя замлъкна, повя лек ветрец и…угаси и нейният пламък…
    Щом дойде редът на третата свещичка, тя първо дълбоко въздъхна, след което тъжно промълви:
    - Аз съм ЛЮБОВТА!
    Но нямам сили да горя повече. Хората съвсем ме пренебрегнаха и вече не ме оценяват. Забравиха да обичат дори най-близките си хора. За тях аз вече не нося същия смисъл…
    И още не изрекла последните си думи, тя също изгасна…
    В този момент вратата тихо проскърца и се отвори. В стаята влезе малко момченце и видя угасналите свещички. Учудено и с присъщата си детска наивност, ги попита:
    - Вие защо сте изгаснали? Не знаете ли, че трябва да горите докрая?…
    Но като не му отговориха, то приклекна кротко до тях и от очите му потекоха тъжни сълзи…
    В този миг се чу гласът на четвъртата свещичка:
    - Не плачи, не се страхувай! Докато аз продължавам да горя, можем да запалим отново и останалите свещички.
    Защото аз съм НАДЕЖДАТА!
    * * *
    Поздравления още веднъж за написаното!
    Дано и в теб никога не изгасва пламъкът
    на Надеждата!
  • когато аз плаках някой се смя,само простака прави така,няма човешко в тази душа,тя е само за сатъна
  • Благодаря Ви Станислава и Ивон,че посетихте моя самотен остров!Съпричастието е присъствие,което намалява болките!
  • С поздрави, Руми!
  • Благодаря ти Илко за съпричастието.Всъщност да си призная това го написах преди 2 часа на един дъх,след поредното съобщение за убийство.Но моята личностна ценностна система е непоклатима и нищо не може да я уязви!Аз отдавна си живея на острова..с моята си вяра,надежда и любов към всичко сътворено!
  • Статистиките пречат на сърцето да намери скрития път към острова.
    Имай надежда,Руми!
    Поздрав!
Предложения
: ??:??