22 янв. 2011 г., 20:51

Остров "Надежда"

1.4K 0 19

Търся си място

някъде там

в пространството

разнищена

разпъната

гневна

излъгана

от нищото

което виждат очите ми

в чалгата

в порното

в раболепието

цъфнало навсякъде

в сляпата вяра

обездушила душите

в лекотата с която

казват-обичам те

в безсмислието

на смисъла

на който се кланят "звездите"

Останах без въздух

без мисли

мечти

идеали

в които да вярвам

задуших се

в пороя

наркотици

секс

простотия

Не дишам

убиват поредната жертва

статистики много

и много отрова...

Обаче

изглежда съм жива

защото сърцето намира

скрит път

който отвежда

до някакъв остров

самотен

наречен

НАДЕЖДА!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румяна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздрави за хубавия текст Руми!
  • Истинно търсене и прекрасно намиране на Надеждата!
    Светло да ти е, Румяна!
  • познато усещане и състояние на душата...
    но има и надежда бяла, до края за ръката ни води
    и последна умира...
    прекрасен стих, Румяна...моите аплодисменти.
  • Лошото винаги ни уязвява, дори когато не го чувстваме на мига.Ако не ни боли в един свят на болка ,означава че нещо основно е сбъркано.И не вярвам че стиха е просто коментар на ,,новината,,.Поздрав!
  • Най-съкровения път към най-съкровения остров!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...