Iszaard (Нели Дерали)
62 137
23 мая 2015 г., 01:53

Осветяване на мрака 

  Поэзия » Философская
484 1 5

 

Преситих се да вкусвам амбиции отровни
с недъгави претенции за нещо съкровено.
Което изявено е, със сигурност природа е...
Отделно ли е, винаги е временно...
За мене е обратна финалната посока.
Не е в банален строй, в измислени платформи.
И с никого не споря. И нищо не догонвам...
Духът ми слезе в мрачните си корени.

© Нели Дерали Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря Анастасия! Благодаря, Ваня! Да, огромно разочарование има тук, но без това за съжаление не може. Човек си мисли много неща за живота и за самия себе си докато не му се наложи да се изправи лице в лице с истината за това, което представлява. Докъде се простират търпението, вярата, надеждата? Къде започват гневът, яростта, чувството за справедливост, в какво се крие човешката сила -другото име на духа. Това е въпрос, на който всеки поотделно отговаря, при това, ако наистина му се наложи и това е една повратна точка в живота.
  • Разочарование лъха от думите на лирическата. И гняв. А какво е гневът, ако не болка... Но е хубаво да погледнем в корените си.
    Прегръдки, Изи!
  • Благодаря и на двама ви! Стихотворението отразява едно много особено състояние на навлизане в себе си, по-точно в една част от себе си, която никак не ни се иска да видим.
  • "И с никого не споря. И нищо не догонвам..."
  • Красиво и въздействащо! Сякаш увенчано с короната на мрака.

    Поздрав, Из!
Предложения
: ??:??