23 мая 2015 г., 01:53

Осветяване на мрака

772 1 5

 

Преситих се да вкусвам амбиции отровни
с недъгави претенции за нещо съкровено.
Което изявено е, със сигурност природа е...
Отделно ли е, винаги е временно...
За мене е обратна финалната посока.
Не е в банален строй, в измислени платформи.
И с никого не споря. И нищо не догонвам...
Духът ми слезе в мрачните си корени.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Дерали Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря Анастасия! Благодаря, Ваня! Да, огромно разочарование има тук, но без това за съжаление не може. Човек си мисли много неща за живота и за самия себе си докато не му се наложи да се изправи лице в лице с истината за това, което представлява. Докъде се простират търпението, вярата, надеждата? Къде започват гневът, яростта, чувството за справедливост, в какво се крие човешката сила -другото име на духа. Това е въпрос, на който всеки поотделно отговаря, при това, ако наистина му се наложи и това е една повратна точка в живота.
  • Разочарование лъха от думите на лирическата. И гняв. А какво е гневът, ако не болка... Но е хубаво да погледнем в корените си.
    Прегръдки, Изи!
  • Благодаря и на двама ви! Стихотворението отразява едно много особено състояние на навлизане в себе си, по-точно в една част от себе си, която никак не ни се иска да видим.
  • "И с никого не споря. И нищо не догонвам..."
  • Красиво и въздействащо! Сякаш увенчано с короната на мрака.

    Поздрав, Из!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...