23 мая 2015 г., 01:53

Осветяване на мрака

Поэзия » Философская

767 1 5

Преситих се да вкусвам амбиции отровни
с недъгави претенции за нещо съкровено.
Което изявено е, със сигурност природа е...
Отделно ли е, винаги е временно...
За мене е обратна финалната посока.
Не е в банален строй, в измислени платформи.
И с никого не споря. И нищо не догонвам...
Духът ми слезе в мрачните си корени.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Iszaard (Нели Дерали)

Благодаря Анастасия! Благодаря, Ваня! Да, огромно разочарование има тук, но без това за съжаление не може. Човек си мисли много неща за живота и за самия себе си докато не му се наложи да се изправи лице в лице с истината за това, което представлява. Докъде се простират търпението, вярата, надеждата? Къде започват гневът, яростта, чувството за справедливост, в какво се крие човешката сила -другото име на духа. Това е въпрос, на който всеки поотделно отговаря, при това, ако наистина му се наложи и това е една повратна точка в живота.

2015-05-24T13:00:04+03:00
mariposasenelalma (Ваня Радовенска)

Разочарование лъха от думите на лирическата. И гняв. А какво е гневът, ако не болка... Но е хубаво да погледнем в корените си.
Прегръдки, Изи!

2015-05-24T00:13:31+03:00
Iszaard (Нели Дерали)

Благодаря и на двама ви! Стихотворението отразява едно много особено състояние на навлизане в себе си, по-точно в една част от себе си, която никак не ни се иска да видим.

2015-05-23T21:02:55+03:00
milkokanchev62 (Милко Кънчев)

"И с никого не споря. И нищо не догонвам..."

2015-05-23T06:21:34+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Красиво и въздействащо! Сякаш увенчано с короната на мрака.

Поздрав, Из!

2015-05-23T05:31:59+03:00