23.05.2015 г., 1:53

Осветяване на мрака

766 1 5

 

Преситих се да вкусвам амбиции отровни
с недъгави претенции за нещо съкровено.
Което изявено е, със сигурност природа е...
Отделно ли е, винаги е временно...
За мене е обратна финалната посока.
Не е в банален строй, в измислени платформи.
И с никого не споря. И нищо не догонвам...
Духът ми слезе в мрачните си корени.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Дерали Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря Анастасия! Благодаря, Ваня! Да, огромно разочарование има тук, но без това за съжаление не може. Човек си мисли много неща за живота и за самия себе си докато не му се наложи да се изправи лице в лице с истината за това, което представлява. Докъде се простират търпението, вярата, надеждата? Къде започват гневът, яростта, чувството за справедливост, в какво се крие човешката сила -другото име на духа. Това е въпрос, на който всеки поотделно отговаря, при това, ако наистина му се наложи и това е една повратна точка в живота.
  • Разочарование лъха от думите на лирическата. И гняв. А какво е гневът, ако не болка... Но е хубаво да погледнем в корените си.
    Прегръдки, Изи!
  • Благодаря и на двама ви! Стихотворението отразява едно много особено състояние на навлизане в себе си, по-точно в една част от себе си, която никак не ни се иска да видим.
  • "И с никого не споря. И нищо не догонвам..."
  • Красиво и въздействащо! Сякаш увенчано с короната на мрака.

    Поздрав, Из!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...