23.05.2015 г., 1:53

Осветяване на мрака

763 1 5

 

Преситих се да вкусвам амбиции отровни
с недъгави претенции за нещо съкровено.
Което изявено е, със сигурност природа е...
Отделно ли е, винаги е временно...
За мене е обратна финалната посока.
Не е в банален строй, в измислени платформи.
И с никого не споря. И нищо не догонвам...
Духът ми слезе в мрачните си корени.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Дерали Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря Анастасия! Благодаря, Ваня! Да, огромно разочарование има тук, но без това за съжаление не може. Човек си мисли много неща за живота и за самия себе си докато не му се наложи да се изправи лице в лице с истината за това, което представлява. Докъде се простират търпението, вярата, надеждата? Къде започват гневът, яростта, чувството за справедливост, в какво се крие човешката сила -другото име на духа. Това е въпрос, на който всеки поотделно отговаря, при това, ако наистина му се наложи и това е една повратна точка в живота.
  • Разочарование лъха от думите на лирическата. И гняв. А какво е гневът, ако не болка... Но е хубаво да погледнем в корените си.
    Прегръдки, Изи!
  • Благодаря и на двама ви! Стихотворението отразява едно много особено състояние на навлизане в себе си, по-точно в една част от себе си, която никак не ни се иска да видим.
  • "И с никого не споря. И нищо не догонвам..."
  • Красиво и въздействащо! Сякаш увенчано с короната на мрака.

    Поздрав, Из!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...