Днес стоя и пиша

Тия редове.

Не твоето сърце

С тях да запленя,

А моето от тях

Да освободя.

Не знам как,

Не знам кога,

Сърцето ми в твоя

Плен се озова.

Сега за друг да

Чуе то не иска.

Не знам как,

Не знам кога

И мислите ми завладя.

Кажи със мен

Какво направи?

Кажи! Че моето

Сърце само твойто

Име веч зове.

Защо за тебе

Мисля само?

Кажи как от твоя

Плен да се освободя?

Ако с мен не искаш

Да си ти, кажи.

Да, знам, от отговора

Може и да ме заболи.

Но по-добре така.

С чувствата мои

Не искам ти

Да си играеш.

Вина аз нямам,

Че друга с теб

Си е играла.

Помни, че рано

Или късно

Всичко в този

Свят се връща!