16 сент. 2014 г., 10:31

Осъден

587 0 0

Снощи намразих (те) за първи път.

Не знаеш ти какво е да си ангел, 

да обичаш,

а за нощ да се превърнеш в демон,

който мрази.

 

Какво по-ценно би могла да ми отнемеш,

ако не най-чистата Любов към теб - 

без его,

Слънцето и радостта, 

божествената музика в душата...

 

Друга не е имало

и няма да има

в този мой живот. 

И за друга никога

от очите ми няма да капят оловни сълзи

вечер, в леглото ми самотно.

 

Но кълна се днес, 

ако ми беше пред очите, 

щях да те нараня и унижа, 

щях да те ударя с всичка сила във Сърцето

с цялата хладна жестокост и каменна безмилостност, 

която някога е имало във мене. 

Изпари се този Аз,

зарекъл се като дете, 

да изживее всички свои дни без да наранява.

И ти цял живот щеше да ме помниш като изрода, 

който сама си създала... 

 

От днес съм друг човек, 

от днес съм вече беден просяк, 

скитащ за малко утеха, 

по чужди легла. 

Омайващ за малко ресто. 

Мамещ за чашка душевна ракия.

 

Градината е вече пуста. 

Пролет и лято тази година нямаше. 

Отдавна не било е Рай, но сега е безнадежден ад. 

Но поне ти вече няма да командваш времето. 

А аз с цената на всичко, 

с цената на всеки,

ще ù върна свежестта.

... и без твоята помощ.

 

Вчера бях осъден. 

Вина аз нямам, 

но присъдата я нося:

От днес съм друг човек, 

от днес вече мразя.

 

15.09.14  

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Свилен Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...