20 мар. 2006 г., 12:00

Осъдена душа

908 0 7
Аз съм виновна,
че те обичам,
аз съм грешна,
че се продавам на твоите целувки.
На изпитания ти ме обричаш,
безнадежно аз те обичам.
Ти имаш нужда от ласки,
ти искаш женска плът,
ти търсиш опора,
с жена в леглото на воля.
Ти ме имаш когато поискаш,
аз съм твоя колкото искаш.
Осъдена на доживотна присъда,
душа на кръста разпъната.
Самотни не са нощите ми,
в тях целувам твойте очи.
денем слънцето залязва,
и всякаш не ме познаваш дори...
Нощем съм твойта мечта,
а денем пред другите всякаш стена.
И обречена на жестока болка
е моита влюбена душа...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надя Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Харесва ми , но има някои неща които могат да ти помогнат във въздействието на стиха ти.Помисли си върху "Денем слънцето залязва".Дали ще промениш "денем" или "залязва" е друг въпрос.Имаш повторения...Вместо "Нощем съм твоята мечта",може да е "Вечер съм мечтата ти.."..Общо взето това е.Оценка няма да поставя поне за сега.Успех
  • Харесва ми определено...болка от любов.Браво
  • Перфектно е!
  • Благодарна съм Ви за милите думи!!!!)))
  • ПРЕКРАСНО!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...