Mar 20, 2006, 12:00 PM

Осъдена душа 

  Poetry
723 0 7
Аз съм виновна,
че те обичам,
аз съм грешна,
че се продавам на твоите целувки.
На изпитания ти ме обричаш,
безнадежно аз те обичам.
Ти имаш нужда от ласки,
ти искаш женска плът,
ти търсиш опора,
с жена в леглото на воля.
Ти ме имаш когато поискаш,
аз съм твоя колкото искаш.
Осъдена на доживотна присъда,
душа на кръста разпъната.
Самотни не са нощите ми,
в тях целувам твойте очи.
денем слънцето залязва,
и всякаш не ме познаваш дори...
Нощем съм твойта мечта,
а денем пред другите всякаш стена.
И обречена на жестока болка
е моита влюбена душа...

© Надя Георгиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Харесва ми , но има някои неща които могат да ти помогнат във въздействието на стиха ти.Помисли си върху "Денем слънцето залязва".Дали ще промениш "денем" или "залязва" е друг въпрос.Имаш повторения...Вместо "Нощем съм твоята мечта",може да е "Вечер съм мечтата ти.."..Общо взето това е.Оценка няма да поставя поне за сега.Успех
  • Харесва ми определено...болка от любов.Браво
  • Перфектно е!
  • Благодарна съм Ви за милите думи!!!!)))
  • ПРЕКРАСНО!

  • хубаво е
  • Много е искрено!
Random works
: ??:??