Червилото по фасовете винаги е мълчаливо.
От бледо - наслоява себе си до най-наситената тишина.
От плътността на думите, създала си червило -
изпепелява мислите си пушеща жена -
издишайки с безплътно мъртво-сиво.
Със всяка премълчана дума устните все повече личат
и от дима - във въздуха е тихо,
а той се вие от напрегнатост - крещящ.
Пак въздухът разтваря тялото му криво,
привидно всичко е спокойно. Но е страх
това, което на повърхността се движи,
защото викне ли - реалността ще се превърне в прах. ...