Червилото по фасовете винаги е мълчаливо.
От бледо - наслоява себе си до най-наситената тишина.
От плътността на думите, създала си червило -
изпепелява мислите си пушеща жена -
издишайки с безплътно мъртво-сиво.
Със всяка премълчана дума устните все повече личат
и от дима - във въздуха е тихо,
а той се вие от напрегнатост - крещящ.
Пак въздухът разтваря тялото му криво,
привидно всичко е спокойно. Но е страх
това, което на повърхността се движи,
защото викне ли - реалността ще се превърне в прах.
Издиша мислите във дим, готов да експлодира,
летящ нагоре - и натам е натежал.
Виж, щом започне да вибрира -
изважда пак червилото с цвета на тази тишина
и подчертавайки ги - устните си скрива.
Съзнала същността на импулсивния си дял -
умислена - тя черпи истина от тишината, даваща ѝ сила -
Желанието - пушеща жена.
© Северина Даниелова Всички права запазени
-S
П.С.: Мерси за доброжелателния съвет!