3 июл. 2012 г., 17:26

Осъзнаване 

  Поэзия » Философская
518 0 7

 

Аз цял живот щурмувам върховете –

в един съм стъпил, друг ме позове,

а трети по е близък с боговете,

четвърти – под самите им нозе.

 

Едно разбрах: живот един не стига

да покоряваш шеметната вис,

а той е тук, в разлистената книга

и в равната земя, в дърво и лист.

 

Не родословно – истинско и живо! – 

над мене хвърля сянката листо,

над лятото, което си отива

и тази есен ще окапе то.

 

 

© Иван Христов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??