Аз цял живот щурмувам върховете –
в един съм стъпил, друг ме позове,
а трети по е близък с боговете,
четвърти – под самите им нозе.
Едно разбрах: живот един не стига
да покоряваш шеметната вис,
а той е тук, в разлистената книга
и в равната земя, в дърво и лист.
Не родословно – истинско и живо! –
над мене хвърля сянката листо,
над лятото, което си отива
и тази есен ще окапе то.