Аз цял живот щурмувам върховете –
в един съм стъпил, друг ме позове,
а трети по е близък с боговете,
четвърти – под самите им нозе.
Едно разбрах: живот един не стига
да покоряваш шеметната вис,
а той е тук, в разлистената книга
и в равната земя, в дърво и лист.
Не родословно – истинско и живо! –
над мене хвърля сянката листо,
над лятото, което си отива
и тази есен ще окапе то.
© Иван Христов All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
