29 июн. 2013 г., 12:18

От аромата на кафе

850 0 0

Утро слънчево - "Здравей",

навярно свикнало си да тъжа,

не само нощем в бледата луна,

а и с теб, но вече няма да е така.

 

Днес е по-различно,

някак цветно и красиво,

топло, жарко,

вече не е сиво.

 

Кафенце топло със сварените яйца

и ябълка зелена ме очаква,

книгата любима е до мен сега,

парфюмът нежен носи полъх на цветя.

 

Да, днес е по-различно,

щастлива съм сега,

безгрижна, благодарна

сред природата ще полетя.

 

С туниката ми красива

обличам тялото си и вървя

далеч, някъде там и ще стоя

в очакване на своята съдба.

 

Лъчите слънчеви ме галят

и нежни думи ми шептят,

ала дали наистина са те?...

Не, но аз познавам този глас.

 

Започвам с вятъра да тичам,

ала съм толкова спокойна,

иска ми се да го стигна,

но решавам че не мога и се спирам...

 

Събуждам се, нима било е само сън,

не, не искам да повярвам,

оглеждам се, в леглото съм,

ала все едно че съм навън...

а по мен се носи аромата

на моето неизпито кафе.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кристина Христова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...