От аромата на кафе

Утро слънчево - "Здравей",

навярно свикнало си да тъжа,

не само нощем в бледата луна,

а и с теб, но вече няма да е така.

Днес е по-различно,

някак цветно и красиво,

топло, жарко,

вече не е сиво.

Кафенце топло със сварените яйца

и ябълка зелена ме очаква,

книгата любима е до мен сега,

парфюмът нежен носи полъх на цветя.

Да, днес е по-различно,

щастлива съм сега,

безгрижна, благодарна

сред природата ще полетя.

С туниката ми красива

обличам тялото си и вървя

далеч, някъде там и ще стоя

в очакване на своята съдба.

Лъчите слънчеви ме галят

и нежни думи ми шептят,

ала дали наистина са те?...

Не, но аз познавам този глас.

Започвам с вятъра да тичам,

ала съм толкова спокойна,

иска ми се да го стигна,

но решавам че не мога и се спирам...

Събуждам се, нима било е само сън,

не, не искам да повярвам,

оглеждам се, в леглото съм,

ала все едно че съм навън...

а по мен се носи аромата

на моето неизпито кафе.