От безразличието най боли
И ето, в кутийката за бижута,
нещо светна, проблясна.
Усетих сърцето, спря да се лута,
намерих съкровище... гледката веч бе ясна.
Обичта ни бе прекрасна.
По детски се смеехме, гушкахме,
по детски един за друг умирахме.
Но безразличието със своя грозен писък крясна,
в чувствата си веч страст не намирахме.
Всъщност аз го обожавах,
но той, тя любовта се бе променила.
Ден след ден сърцето си наранявах,
в гърдите ми веч нищо не остана.
А беше мил и нежен,
обсипваше ме с куп целувки,
но ето сега гръб ми обърна,
знам, липсват ми неговите милувки.
И лоша дума бих понесла,
но от безразличието най боли.
С мен и в Ада бих го отнесла...
А чудя се дали някога болката ще спре, дали!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Веселина Костадинова Все права защищены
! Вярвай в това. Късмет!
