18 июн. 2007 г., 09:58

От безразличието най боли 

  Поэзия
1333 0 6

И ето, в кутийката за бижута,

нещо светна, проблясна.

Усетих сърцето, спря да се лута,

намерих съкровище... гледката веч бе ясна.

 

Обичта ни бе прекрасна.

По детски се смеехме, гушкахме,

по детски един за друг умирахме.

Но безразличието със своя грозен писък крясна,

в чувствата си веч страст не намирахме.

 

Всъщност аз го обожавах,

но той, тя любовта се бе променила.

Ден след ден сърцето си наранявах,

в гърдите ми веч нищо не остана.

 

А беше мил и нежен,

обсипваше ме с куп целувки,

но ето сега гръб ми обърна,

знам, липсват ми неговите милувки.

 

И лоша дума бих понесла,

но от безразличието най боли.

С мен и в Ада бих го отнесла...

А чудя се дали някога болката ще спре, дали!

© Веселина Костадинова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Безраличието, наистина, е най-лошото, което може да ти се случи. Но то не трябва да те отчайва. Все пак хората са казали, че за всеки влак си има пътници! Вярвай в това. Късмет!
  • Много благодаря на всички ви за хубавите думи!Прегръшам ви силно!
  • Болката ще спре,ще го забравиш,както вече един път успя(по твоите думи...).Знай,че винаги ще има хора до теб,които да ти вдъхват сили в трудни моменти.
  • Наистина,безразличието е нещо,което аз не мога да турпя-никога и по никакъв повод!!!Предпочитам омразата пред него....Незнам защо!
    Може би,защото съм човек на крайностите
    Поздрав искрен за стиха,мила!
  • Мило момиче,любов и болка са почти синоними,но това не значи че можем да се спрем да обичаме!
    Ще срещнеш истинската,голямата и тогава ще разбереш,защото си е струвало да боли!
    Успех и пиши!
    Справяш се отлично!
  • Ще спре! Много пъти още ще те заболи , защото си много млада!Но пък и колко любов се задава! Ухаааа!
Предложения
: ??:??