11 окт. 2016 г., 17:19

От болка и тъг

814 0 0

От болка и тъга душата страда,

сълзи се стичат по набразденото лице.

За любовта нима ще сложиш някаква преграда?

Ще спреш ли ритъма на моето сърце?

Не страдам знам от самотата,

от любовта която някой може би ще ми дари.

Отдавна знам в живота няма никаква отплата,

сърцето и душата от любовта ми искам да гори.

От болка и тъга пътеките ни са застлани,

стъпвайки по тях оставяме дълбоките следи.

Душите ни приятели не са бостаните обрани,

любов, любов ще трупаме в нашите гърди.

В.Й. 11.10.2016г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Васил Йотов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...