Oct 11, 2016, 5:19 PM

От болка и тъг

  Poetry » Other
808 0 0

От болка и тъга душата страда,

сълзи се стичат по набразденото лице.

За любовта нима ще сложиш някаква преграда?

Ще спреш ли ритъма на моето сърце?

Не страдам знам от самотата,

от любовта която някой може би ще ми дари.

Отдавна знам в живота няма никаква отплата,

сърцето и душата от любовта ми искам да гори.

От болка и тъга пътеките ни са застлани,

стъпвайки по тях оставяме дълбоките следи.

Душите ни приятели не са бостаните обрани,

любов, любов ще трупаме в нашите гърди.

В.Й. 11.10.2016г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васил Йотов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...