Oct 11, 2016, 5:19 PM

От болка и тъг

  Poetry » Other
815 0 0

От болка и тъга душата страда,

сълзи се стичат по набразденото лице.

За любовта нима ще сложиш някаква преграда?

Ще спреш ли ритъма на моето сърце?

Не страдам знам от самотата,

от любовта която някой може би ще ми дари.

Отдавна знам в живота няма никаква отплата,

сърцето и душата от любовта ми искам да гори.

От болка и тъга пътеките ни са застлани,

стъпвайки по тях оставяме дълбоките следи.

Душите ни приятели не са бостаните обрани,

любов, любов ще трупаме в нашите гърди.

В.Й. 11.10.2016г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васил Йотов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...