Oct 11, 2016, 5:19 PM

От болка и тъг

  Poetry » Other
811 0 0

От болка и тъга душата страда,

сълзи се стичат по набразденото лице.

За любовта нима ще сложиш някаква преграда?

Ще спреш ли ритъма на моето сърце?

Не страдам знам от самотата,

от любовта която някой може би ще ми дари.

Отдавна знам в живота няма никаква отплата,

сърцето и душата от любовта ми искам да гори.

От болка и тъга пътеките ни са застлани,

стъпвайки по тях оставяме дълбоките следи.

Душите ни приятели не са бостаните обрани,

любов, любов ще трупаме в нашите гърди.

В.Й. 11.10.2016г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васил Йотов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...