От болка и тъга душата страда,

сълзи се стичат по набразденото лице.

За любовта нима ще сложиш някаква преграда?

Ще спреш ли ритъма на моето сърце?

Не страдам знам от самотата,

от любовта която някой може би ще ми дари.

Отдавна знам в живота няма никаква отплата,

сърцето и душата от любовта ми искам да гори.

От болка и тъга пътеките ни са застлани,

стъпвайки по тях оставяме дълбоките следи.

Душите ни приятели не са бостаните обрани,

любов, любов ще трупаме в нашите гърди.

В.Й. 11.10.2016г.