От болката ти пия вдъхновение
О, нека никога не ме достигнеш
и нека винаги за теб да бъда само блян!
И откривайки ме, ако само мигнеш,
да ме изгубваш пак, от многоточия пиян...
И нека да ти бъде страшно пусто,
че не признават нищо още тези устни...
И нека никога не си намираш място,
ако не е до мен, в прегръдките ми страстни!
И нека в нощи тъжни и безлунни,
в които все още нямаш моето "Обичам те!",
в очите ти, в искрите крехкострунни,
да търся аз на най-нежните си трели думите...
И... нека никога не ме... намразиш,
че от болката ти силна тъй дълго рими пих,
и нека винаги за мен да пазиш
един разцъфнал, но все още ненаписан стих...
© Светла Асенова Все права защищены
Съвсем не си заслужил такова заклинание...