Изтръпнах да те чакам.
Не разбра ли,
че времето назад не тръгва, а лети
към мисли, несъбудени от тишината,
в която твоят глас
все още ми шепти.
Крилете ми удавиха на полета очите.
А после вятърът пречупи тях.
В една мансарда се обеси глухотата
на любовта, пътувала към нас.
Сега тя пее своята песен свята
в сърцето ми с ритмичен глас. ...