Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
6 ene 2008, 19:57

от чакане изтръпнах... 

  Poesía » De amor
1243 0 25
Изтръпнах да те чакам.
Не разбра ли,
че времето назад не тръгва, а лети
към  мисли, несъбудени от тишината,
в която твоят глас
все още ми шепти.
Крилете ми удавиха на полета очите.
А после вятърът пречупи тях.
В една мансарда се обеси глухотата
на любовта, пътувала към  нас.
Сега тя пее своята песен свята
в сърцето ми с ритмичен глас.
Понякога припявам песента позната.
А ти дали я чуваш в късния си час?
Дали дописваш думите и светли
в усмивката на твоето лице?
Което връща се при мен,
но във съня ми,
а аз те чакам със протегнати ръце.
От чакане изтръпнах да мечтая,
да си измислям приказките за любов.
Да можех времето да върна...
назад през преспите ще тръгна
със любов...




© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??