Изтръпнах да те чакам. Не разбра ли, че времето назад не тръгва, а лети към мисли, несъбудени от тишината, в която твоят глас все още ми шепти. Крилете ми удавиха на полета очите. А после вятърът пречупи тях. В една мансарда се обеси глухотата на любовта, пътувала към нас. Сега тя пее своята песен свята в сърцето ми с ритмичен глас. Понякога припявам песента позната. А ти дали я чуваш в късния си час? Дали дописваш думите и светли в усмивката на твоето лице? Което връща се при мен, но във съня ми, а аз те чакам със протегнати ръце. От чакане изтръпнах да мечтая, да си измислям приказките за любов. Да можех времето да върна... назад през преспите ще тръгна със любов...
Да можех времето да върна...
назад през преспите ще тръгна
със любов...
Жизнь невозможно повернуть назад.
и время ни на миг не остановиш...
Твоят стих ме подсети за песен на Алла Пугачова.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
да си измислям приказките за любов.
Да можех времето да върна...
назад през преспите ще тръгна
със любов...
Дълбоко, истинско...талантливо!!! Прегръдки, Джейни!!! Тя, вечната Любов е във нас...