4 мар. 2011 г., 20:58

От Цветове

663 0 0

Руменина

 

Епос

Че ДЯДО МРАЗ остава спомен – е ясно.

Снежанка и джуджета, шейна, елени!

За всички някак си е вече тясно -

Към ДЯДО КОЛЕДА сме всички устремени.

 

Еднакви старци. Разни думи.

Едни надежди. Разно време.

Еднакви са и румените бузи.

Еднакви са и дрехите червени.

 

Торбата със подаръци обаче

От тежка, пълна с изненади,

Остана тънка. Всеки плаче.

От нея не се вади. А се пълни.

 

Лирика

Вместо да виждаме романтика

И чистота в снега и пухкавите преспи,

Ние свиваме глава и виждаме студа,

Леда, несгодите, поледиците тежки.

 

Не чуваме звънчета и не палим свещи.

Затрупаха ни грижи и стремежи, грешки.

Прехвърляме един на друг проблеми,

Нерешими със силите човешки.

 

Червен е пламъкът и носи руменец.

Червено е и  хубавото вино.

Щом пийнеш две и ставаш младенец -

С надеждата за хубава година.

 

Драма

Денят година храни. Да.

При нас дванайсет месеца денят е,

А двайсе и четри часа е годината.

И постим, за да спастрим. Коледа е!

 

Пожелаваме си здраве.

                           За да постим.

Пожелахме щастие.

                            За да пестим.

 

Да сме румени, червени,

Весели, засмени!

Да се веселим!

Пожелахме!

                                           Sam Osten

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивайло Желев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...