Mar 4, 2011, 8:58 PM

От Цветове

  Poetry » Civic
666 0 0

Руменина

 

Епос

Че ДЯДО МРАЗ остава спомен – е ясно.

Снежанка и джуджета, шейна, елени!

За всички някак си е вече тясно -

Към ДЯДО КОЛЕДА сме всички устремени.

 

Еднакви старци. Разни думи.

Едни надежди. Разно време.

Еднакви са и румените бузи.

Еднакви са и дрехите червени.

 

Торбата със подаръци обаче

От тежка, пълна с изненади,

Остана тънка. Всеки плаче.

От нея не се вади. А се пълни.

 

Лирика

Вместо да виждаме романтика

И чистота в снега и пухкавите преспи,

Ние свиваме глава и виждаме студа,

Леда, несгодите, поледиците тежки.

 

Не чуваме звънчета и не палим свещи.

Затрупаха ни грижи и стремежи, грешки.

Прехвърляме един на друг проблеми,

Нерешими със силите човешки.

 

Червен е пламъкът и носи руменец.

Червено е и  хубавото вино.

Щом пийнеш две и ставаш младенец -

С надеждата за хубава година.

 

Драма

Денят година храни. Да.

При нас дванайсет месеца денят е,

А двайсе и четри часа е годината.

И постим, за да спастрим. Коледа е!

 

Пожелаваме си здраве.

                           За да постим.

Пожелахме щастие.

                            За да пестим.

 

Да сме румени, червени,

Весели, засмени!

Да се веселим!

Пожелахме!

                                           Sam Osten

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивайло Желев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...