4.03.2011 г., 20:58

От Цветове

664 0 0

Руменина

 

Епос

Че ДЯДО МРАЗ остава спомен – е ясно.

Снежанка и джуджета, шейна, елени!

За всички някак си е вече тясно -

Към ДЯДО КОЛЕДА сме всички устремени.

 

Еднакви старци. Разни думи.

Едни надежди. Разно време.

Еднакви са и румените бузи.

Еднакви са и дрехите червени.

 

Торбата със подаръци обаче

От тежка, пълна с изненади,

Остана тънка. Всеки плаче.

От нея не се вади. А се пълни.

 

Лирика

Вместо да виждаме романтика

И чистота в снега и пухкавите преспи,

Ние свиваме глава и виждаме студа,

Леда, несгодите, поледиците тежки.

 

Не чуваме звънчета и не палим свещи.

Затрупаха ни грижи и стремежи, грешки.

Прехвърляме един на друг проблеми,

Нерешими със силите човешки.

 

Червен е пламъкът и носи руменец.

Червено е и  хубавото вино.

Щом пийнеш две и ставаш младенец -

С надеждата за хубава година.

 

Драма

Денят година храни. Да.

При нас дванайсет месеца денят е,

А двайсе и четри часа е годината.

И постим, за да спастрим. Коледа е!

 

Пожелаваме си здраве.

                           За да постим.

Пожелахме щастие.

                            За да пестим.

 

Да сме румени, червени,

Весели, засмени!

Да се веселим!

Пожелахме!

                                           Sam Osten

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайло Желев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...