От Давидовото коляно

21 апр. 2013 г., 13:26

Поэзия » Философская

439 0 3

От Давидовото коляно

Не съм героиня. Не искам да бъда.

Жена съм по висша присъда и орис.

Натежала от роли – но още ги имам

на морената острите погледи.

Не търся сравнения и ярки аплаузи,

но вярвам в душата на рибите,

цветята си галя и давам от хляба си

на котката вън, да се върне при малките.

Не успях да натрупам пари и имане

и май че спечелих вражди до поискване.

Приятели – бяха до лани, а нине скъси се

канапът съдбовен да се борим за всичко.

Аз не хленча за милост. Кредит не прося.

Бъркам бъдеще чакано с днешната дата,

минах конспекта житейски задочно

и съгрешавах човешки без покаяние.

Още обичам малките хора и залъка малък,

жеста фриволен, кротката вяра...

момичето в мен е на колкото трябва,

девет живота му се живеят и още малко...

През всичките ниви може лука да сгазя

с два обли камъка в джоба и в пазвата,

иначе колко ми струва да метна догоре –

и Голиат е човек – да се загледа по сянката ми...

theironlady (Златина Георгиева)

2013-04-22T10:28:50+03:00

Благодаря. За мене е чест, че сте прочели. Желая успехи.
beti (Бехрин)

2013-04-22T00:48:44+03:00

Удоволствие са думите ти!
radiola (Рада Димова)

2013-04-21T14:00:04+03:00

Много силни стихове!Бъди такава,каквато си и със сигурност живота ще ти се отплати!/ако изобщо чакаме някаква отплата/