От Давидовото коляно
От Давидовото коляно
Не съм героиня. Не искам да бъда.
Жена съм по висша присъда и орис.
Натежала от роли – но още ги имам
на морената острите погледи.
Не търся сравнения и ярки аплаузи,
но вярвам в душата на рибите,
цветята си галя и давам от хляба си
на котката вън, да се върне при малките.
Не успях да натрупам пари и имане
и май че спечелих вражди до поискване.
Приятели – бяха до лани, а нине скъси се
канапът съдбовен да се борим за всичко.
Аз не хленча за милост. Кредит не прося.
Бъркам бъдеще чакано с днешната дата,
минах конспекта житейски задочно
и съгрешавах човешки без покаяние.
Още обичам малките хора и залъка малък,
жеста фриволен, кротката вяра...
момичето в мен е на колкото трябва,
девет живота му се живеят и още малко...
През всичките ниви може лука да сгазя
с два обли камъка в джоба и в пазвата,
иначе колко ми струва да метна догоре –
и Голиат е човек – да се загледа по сянката ми...
© Златина Георгиева All rights reserved.
