19 февр. 2010 г., 16:36

От дланите да пия ...

776 0 8

Залагаш на невидимия свят –

божествено-нетленното,

безкрая...

Открихме се, Любов, по Божий знак.

По волята Му  рУшим из жарава...

И знаеш накъде, защо и как...

Аз вярната ти сянка - все те следвам.

Научихме какво е "три в едно".

Разбрахме и цената:  до последно.

Избрал си ме.

Посочила съм Tеб.

Ах, тленното е дяволът с корона...

И все жадувам твоите ръце -

да пия в тях...

До полета ни Горе.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Людмила Билярска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти, Валя, мила!Поздрави!
    ---
    За мен е радост срещата ни, Ласче! Радвам се, че отново си до мен!
    п.п. Мила, възможно ли ти е да ми изпратиш линка на онзи сайт, където...
    Надявам се, че се сещаш? Искам да го посетя. Изпрати ми го на бележки или на имейла, който е отбелязан тук, в сайта. Благодаря ти!
    ---
    Ще пиша, Веси! Обещавам! До скоро!
  • Пиши по-често!!!
    И на мен ми хареса...
  • красив стих
    Поздрав!
  • Здравей, Ангел! Благодаря ти, светли приятелю! Радост си ми!
    ---
    Здравей, Руми! Срещата на сродни души си е истински Празник! А, днешният ден е точно такъв - поне за мен.
    Да, Руми, искам да пия точно от ТЕЗИ ръце, Неговите, най-прекрасните!
    До нови срещи, мила!
    ---
    Ах, Маринче, отново ме обсипваш с лъчите си, Слънчице! Невероятна си! Благодаря ти, мила!
    ---
    Благодаря ти, Цонка! Нека е радост в деня ти!
    ---
    Благодаря ти за оценката и присъствието, Кате! И - до скоро!
  • "Избрал си ме.

    Посочила съм Tеб."
    Невериятно

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...