19.02.2010 г., 16:36

От дланите да пия ...

774 0 8

Залагаш на невидимия свят –

божествено-нетленното,

безкрая...

Открихме се, Любов, по Божий знак.

По волята Му  рУшим из жарава...

И знаеш накъде, защо и как...

Аз вярната ти сянка - все те следвам.

Научихме какво е "три в едно".

Разбрахме и цената:  до последно.

Избрал си ме.

Посочила съм Tеб.

Ах, тленното е дяволът с корона...

И все жадувам твоите ръце -

да пия в тях...

До полета ни Горе.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмила Билярска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Валя, мила!Поздрави!
    ---
    За мен е радост срещата ни, Ласче! Радвам се, че отново си до мен!
    п.п. Мила, възможно ли ти е да ми изпратиш линка на онзи сайт, където...
    Надявам се, че се сещаш? Искам да го посетя. Изпрати ми го на бележки или на имейла, който е отбелязан тук, в сайта. Благодаря ти!
    ---
    Ще пиша, Веси! Обещавам! До скоро!
  • Пиши по-често!!!
    И на мен ми хареса...
  • красив стих
    Поздрав!
  • Здравей, Ангел! Благодаря ти, светли приятелю! Радост си ми!
    ---
    Здравей, Руми! Срещата на сродни души си е истински Празник! А, днешният ден е точно такъв - поне за мен.
    Да, Руми, искам да пия точно от ТЕЗИ ръце, Неговите, най-прекрасните!
    До нови срещи, мила!
    ---
    Ах, Маринче, отново ме обсипваш с лъчите си, Слънчице! Невероятна си! Благодаря ти, мила!
    ---
    Благодаря ти, Цонка! Нека е радост в деня ти!
    ---
    Благодаря ти за оценката и присъствието, Кате! И - до скоро!
  • "Избрал си ме.

    Посочила съм Tеб."
    Невериятно

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...