От долапа на моята съвест
В този дом от години така е прието:
от среднощна тъга ли почукаш прегърбен –
не заяжда на дворната порта резето
нито пантите скърцат с ръждясали зъби.
Чаша вино за чуждата скръб ще намеря
и наравно за чуждата болка ще пия.
До троха нека Господ запише в тефтера
тези дълги минути в графа: вересия.
Нямам свещи загърнати с вестник в долапа
нито малко кандило измамно ми свети.
На смъртта костелива след хищната лапа,
всичко свято съм скътал дълбоко в сърцето.
Още мога след всяка сълза пресолена,
да ми бъде любимата грях и наслада;
да оплитам въжета от моите вени,
ако в пропаст бездънна приятел е паднал.
Без на ничия завист до днес да се мръщя,
аз на всекиго обич наричам за трима:
песента на последният скитник със къща,
да ви бъде и шал, и легло посред зима.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Димитър Никифоров Все права защищены
