argonyk (Димитър Никифоров)
319 1293
3.02.2023 г., 8:37 ч.

От долапа на моята съвест 

  Поезия » Друга
372 13 7


В този дом от години така е прието:
от среднощна тъга ли почукаш прегърбен –
не заяжда на дворната порта резето
нито пантите скърцат с ръждясали зъби.

 

Чаша вино за чуждата скръб ще намеря
и наравно за чуждата болка ще пия.
До троха нека Господ запише в тефтера
тези дълги минути в графа: вересия.

 

Нямам свещи загърнати с вестник в долапа
нито малко кандило измамно ми свети.
На смъртта костелива след хищната лапа,
всичко свято съм скътал дълбоко в сърцето.

 

Още мога след всяка сълза пресолена,
да ми бъде любимата грях и наслада;
да оплитам въжета от моите вени,
ако в пропаст бездънна приятел е паднал.

 

Без на ничия завист до днес да се мръщя,
аз на всекиго обич наричам за трима:
песента на последният скитник със къща,
да ви бъде и шал, и легло посред зима.

 

© Димитър Никифоров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??