От другата страна
Когато си отиваш ей така,
аз в стъпките ти лекичко се сгушвам,
но някак си след тази тишина
денят ме грабва, луд и непослушен...
И чудя се защо си се отбил,
защо отпиваш обичта на глътки,
защо света на две си поделил,
а крачиш сам по пътя неутъпкан?...
Дали и там, от другата страна,
да се завърнеш някой те очаква?...
Макар след теб да искам да летя -
аз виждам, че не бива да се случва...
Когато си отиваш ей така,
и в мислите си знаеш, че те чакам,
аз грабвам тази наша тишина,
моретата да разбунтувам в мрака
и да залея твоя двоен свят
и да измия всички недомлъвки...
... а може би те искам в друг живот,
затуй броя последните ти стъпки,
когато си отиваш ей така...
В усмивката ти тихо се стаявам,
прегръщам тази наша тишина -
последна глътка обич ти дарявам.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нели Господинова Все права защищены
