Когато си отиваш ей така,
аз в стъпките ти лекичко се сгушвам,
но някак си след тази тишина
денят ме грабва, луд и непослушен...
И чудя се защо си се отбил,
защо отпиваш обичта на глътки,
защо света на две си поделил,
а крачиш сам по пътя неутъпкан?...
Дали и там, от другата страна,
да се завърнеш някой те очаква?...
Макар след теб да искам да летя -
аз виждам, че не бива да се случва... ...