27 июн. 2007 г., 10:17

От другата страна на кръста

639 0 4
Тук съм.
Крясък съм -
нощта по пълнолуние
порязал.
Следа
по устните на самотата -
с нокти сама оставих я.
Сега съм многоточието
в познатата пиеса,
по булевардите играна.
Кучка съм
в очите на дявола.
И пак с него си пия ракията.
Хитра съм.
Лъжа, мажа -
все аз печеля.
Но не съм цяла -
на парчета съм
и само сутрин се вижда,
когато слънцето мързеливо се крие
в очите на праведния.
Аз съм от другата страна на кръста -
първата жила,
най-сухата болка,
тръпчивата глътка.
Скрития коз на смуглата нощ съм.
Тогава  бляскава съм.
Красива.
Струвам нещо.
Като цигарен фас.
Така изритвам дните си.
По улиците на никотиновия град
търкаля се,
настъпват го,
заплюват,
мачкат...
Такава съм,
каквото...
майка вече нямам.
Евтина реклама
по недовършените сгради -
парче месо,
което подлежи на договаряне.
Тук съм -
най-отгоре, върху
всички имена, които имам.
Звезда съм -
една от всичките
по мръсната табела.
Тук съм,
а ранна утрин е.
Тук съм,
където хората кучета хапят,
където плътта е просто плът -
най-добрата стока за предлагане,
където "невъзможно" е дума,
която продава.
Студено е.
Тук съм.
Все още няма мърдане.
Ранна утрин е.
Слънцето мързелува.
На парчета съм,
а иска ми се точно днес да бъда цяла,
да бъда друга.


 

Днес изхвърлят старото,

купуват ново.

Първата жила

посребрена огъна се...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Киара Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...