27.06.2007 г., 10:17 ч.

От другата страна на кръста 

  Поезия
501 0 4
Тук съм.
Крясък съм -
нощта по пълнолуние
порязал.
Следа
по устните на самотата -
с нокти сама оставих я.
Сега съм многоточието
в познатата пиеса,
по булевардите играна.
Кучка съм
в очите на дявола.
И пак с него си пия ракията.
Хитра съм.
Лъжа, мажа -
все аз печеля.
Но не съм цяла -
на парчета съм
и само сутрин се вижда,
когато слънцето мързеливо се крие
в очите на праведния.
Аз съм от другата страна на кръста -
първата жила,
най-сухата болка,
тръпчивата глътка.
Скрития коз на смуглата нощ съм.
Тогава  бляскава съм.
Красива.
Струвам нещо.
Като цигарен фас.
Така изритвам дните си.
По улиците на никотиновия град
търкаля се,
настъпват го,
заплюват,
мачкат...
Такава съм,
каквото...
майка вече нямам.
Евтина реклама
по недовършените сгради -
парче месо,
което подлежи на договаряне.
Тук съм -
най-отгоре, върху
всички имена, които имам.
Звезда съм -
една от всичките
по мръсната табела.
Тук съм,
а ранна утрин е.
Тук съм,
където хората кучета хапят,
където плътта е просто плът -
най-добрата стока за предлагане,
където "невъзможно" е дума,
която продава.
Студено е.
Тук съм.
Все още няма мърдане.
Ранна утрин е.
Слънцето мързелува.
На парчета съм,
а иска ми се точно днес да бъда цяла,
да бъда друга.


 

Днес изхвърлят старото,

купуват ново.

Първата жила

посребрена огъна се...

 

© Киара Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??