27.06.2007 г., 10:17

От другата страна на кръста

634 0 4
Тук съм.
Крясък съм -
нощта по пълнолуние
порязал.
Следа
по устните на самотата -
с нокти сама оставих я.
Сега съм многоточието
в познатата пиеса,
по булевардите играна.
Кучка съм
в очите на дявола.
И пак с него си пия ракията.
Хитра съм.
Лъжа, мажа -
все аз печеля.
Но не съм цяла -
на парчета съм
и само сутрин се вижда,
когато слънцето мързеливо се крие
в очите на праведния.
Аз съм от другата страна на кръста -
първата жила,
най-сухата болка,
тръпчивата глътка.
Скрития коз на смуглата нощ съм.
Тогава  бляскава съм.
Красива.
Струвам нещо.
Като цигарен фас.
Така изритвам дните си.
По улиците на никотиновия град
търкаля се,
настъпват го,
заплюват,
мачкат...
Такава съм,
каквото...
майка вече нямам.
Евтина реклама
по недовършените сгради -
парче месо,
което подлежи на договаряне.
Тук съм -
най-отгоре, върху
всички имена, които имам.
Звезда съм -
една от всичките
по мръсната табела.
Тук съм,
а ранна утрин е.
Тук съм,
където хората кучета хапят,
където плътта е просто плът -
най-добрата стока за предлагане,
където "невъзможно" е дума,
която продава.
Студено е.
Тук съм.
Все още няма мърдане.
Ранна утрин е.
Слънцето мързелува.
На парчета съм,
а иска ми се точно днес да бъда цяла,
да бъда друга.


 

Днес изхвърлят старото,

купуват ново.

Първата жила

посребрена огъна се...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Киара Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...