14 февр. 2021 г., 14:05

От двете страни на стъклото

819 0 3

Неделя сутрин

с едва раздвижени мисли,

тихи гласове,

топли ръце,

леки стъпки...

Спокойствието.

Дори след събуждането на всички останали,

на живеещите около теб,

на долния етаж, на горния етаж,

на тези на отсрещната улица,

въпреки преминаващите автомобили,

внезапни клаксони, тревожни сирени

и подвиквания на амбулантните търговци,

тежкото дихание на града

опира до рисунките на прозореца ти

и остава там, като (не)видима заплаха,

готова да ги изтрие и да те погълне.

От двете страни на стъклото

се гледат един дом

и един фон

на спокойствието.

Аз се усмихвам.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Тошкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...