29 авг. 2015 г., 19:13

От години.. /текст за песен/

866 0 0

От години с приятели пия - страхотна тайфа

От години живея и скитам с мисъл една:

Накъде ли вятъра гоня

и развалям сладкия сън

на спящите хора среднощ с китарния звън?

 

От години тъгата събирам в куфар един

И с крясък по прашния път през огън и дим

Търся малка искрица за вас

сред пустиня от похот и власт,

но самотна остава в нощта без звук песента

 

Припев:

Всяка сутрин щом отворя очи

И глътката кафе загорчи

знам, че имам още смели мечти

макар и вече с побелели коси

Зная точно колко струвам

Роб не съм и не робувам

Яко бачкам без умора

стискам здраво зъби, още мога

Но дълго няма да живея

ще посвиря, ще попея

И ще тръгна по вечния път в куфар един.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Неделчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...